|
|
 БЛОГ/ Blog 16:59 |
|
|
Стихове на Росица Кунева - 2 |
COLOURBLINDE
да обичаш минутите
със сянката на гласа
промъкната между
мислите за дъжда и
забравения чадър
ловя вятъра в листата
само така мога да го
видя както теб усещам
в мълчанието и в песента
за едно черно кафе
и белотата на яйцето
няма цветове в тишината
* * *
седем дни по седем нощи
минус късите отсечки на съня
равенство за нелинейно измерение
на настръхнало докосване
все по-къси стават нощите
върху колонадата на думите
изчисляваме квадрата
на надеждата
до една безкрайна невъзможност
* * *
аз съм с две висши
и с изрязани сливици
изплюх си задръжките
когато спрях да пуша
пиша от дъжд на вятър
(предимно като се ядосам)
не ме интересува
глобалното затопляне
страх ме е да не ме замръзне
безразличието –
човеците-невестулки
които потъват в контейнера
струват много повече от
моите сресани мисли
и от гадняра с бодигарда
пред Шератон (и там има контейнер)
или на жълтите павета
какво остана от мене
един мигащ курсор на
монитора на небето
* * *
на три години
пиша по няколко стиха
цикълът на Киркегор
бодвам ги на ревера
и отивам да пия
един джин
следващите три години
* * *
колкото и да го осъзнавам
не се променя времето
точи остри ножове които
като на панаир мята
край главата ми
остава някой да сложи една ябълка да мишена
ще ми направи услуга
после си ти
опъни тетивата
…….стреляй
вярвам ти
ще уцелиш
* * *
After break
Ден първи
Умирам
Ден втори
Погребвам се
Ден втори следобед
Уикенд в ада
Ден трети
възкръсвам
и цял живот така
* * *
защо
защо ме търпиш
изпокъсах ти схемите
разпилях във килера
строших две-три чаши
(май от кристал)
тегли ми една
има още за чупене
(защо
ми подаряваш
кубинки за рождения ден)
* * *
много ти отива пола ми казаха
къса зелена по тялото
не много къса но зелена
мухоловка на погледи
не понасям поли с гарнитура от
очи тлъсти от опипване
но харесвам жени с пола
особено когато слизат
сферите са съвършени
затова ми отива пола
въпрос на опаковка
* * *
обичам те, когато се събуждаш
съня, прегърнала, не пускаш да си иде
косите ти такива тъмноръжени
заплитат моя поглед до полуда
обичам те, когато ставаш бавно
с нозе, опрени в някакви измислици
и слънцето по голото ти рамо
рисува бързо две криле на птица
обичам те, когато се обличаш
(крилете са прибрани за минута)
забързана и бавна, хаотична
и искам, искам пак да те целуна
обичам те и даже да те няма
във стаята или наоколо край мене
защото нищо не е по-голямо
от това, че те намерих
* * *
денят без теб
утро
кафе –
не горчи
пак утро
мятам съня през глава
но не става така
телефон куче приятели
искат своето
не остана много
питане: какво да правя с остатъка?
* * *
нощи с очи от камък
се целят в челото ми
Гоя си затри четките
и замина за Кордоба
коридата е кървава
само в откровената
жестокост на фантазията
няма виновни и убити
в компютърните игри
животите са виртуални
до следващия рестарт
а камъните са реални
нощ след нощ
купчина от очи
а някъде там и моите
* * *
дума след дума
се изкачвам към тебе
парчетата
разговори подрънкват в
напуканата купа на луната
пред моята врата
роза тъгува
своята невинност
и сънува целувка на пчела
ден след ден
се изкачвам към тебе
и влача хималаите а
зениците ти залязват зад
еверест и раздират
кожата на тази нощ
захапвам снеговете
с устните настръхнали
докосвам други
думите са шерпи
на нашите желания
във очите ти –
луна въже и роза
|
30 Декември 09, 16:59
 Коментари (4)
|
|
GEORGE ALEXANDROV/ ДЖОРДЖ АЛЕКСАНДРОВ 
